Маниакално-депресивна манипулация на Спартак Дерменджиев :: Маниакално-депресивна манипулация на Спартак Де...

Постинг

23.09.2010 17:21 - Маниакално-депресивна манипулация на Спартак Дерменджиев

Автор: moral Категория: История

Прочетен: 797 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 23.09.2010 17:35

Рисуването като тяло или ритуалните измерения на академичния код.
Вестник Култура,бр.27,9 юли,1999г.

(по повод изложбите на Десислава Минчева в галерия Райко Алексиев и на Спартак Дерменджиев в СГХГ- юни 1999)

При Спартак Дерменджиев деградацията на академичния код е сведена до лишен от визуална експресивност и пластична енергия институционален език, в границите на който вероятно според автора би трябвало да се извърши жертвоприношението.
За клинициста е ясно, че една от функциите на изкуството е изначално насочена към възстановяване на разрушеното тяло на майката. В текст, който придружава изложбата, художникът заявява, че няма нищо против жените, че изкуството му е насочено против (дъръ...дъръ...) и за това той е принуден да използва (дъръ...дъръ...) т.е. тялото на майката, т.е. себе си и (кое всъщност?) и (всъщност за какво?). Но нека за момент излезем извън света на изкуството (да не забравяме, че здравословно е не толкова самото изкуство, колкото свободата да излизаме и да се завръщаме в него), нека оставим и психологическата реалност на креативния процес и възможностите за нейната естетическа интерпретация, и чуем този глас: "...аз страдам, чрез тялото на майката...то е унижено - унижен съм и аз...простете ми, наказвайки и измъчвайки него, аз всъщност изтезавам себе си."
Гравитационен колапс на вътрешното пространство? Може би, но нека (поне засега) продължим само в галерийното пространство. При Десислава Минчева академичният код е сигурен филтър, не разрешаващ на неконтролираното съзнание маниакално-депресивни манипулации с "тялото на майката". Тялото на майката изпълнява първичните си функции на вместилище и архаичен идол.
При Десислава Минчева се срещаме с напрегнатото достойнство на тялото като самотен елемент от един глобален, свръхчовешки (сякаш подреден от самия Светлин Русев) мета-натюрморт, а при Спартак Дерменджиев с хаотичните конвулсии на едно неовладяно пространство, оправдано с настоятелното подканване към действия, присъщи на тялото като биологична функция.

Петер Цанев

Нагоре